Олга О'Брет
Здравей, мое вчерашно утре

Когато бях дете често сънувах един и същ сън – замък, в който можех да отворя всяка врата. Имах си своя стая. Присъстваше и част от моето семейство. Още тогава разбрах, че сънувам имение в Южна Франция, недалеч от Бордо.
В реалния живот майка ми имаше труден характер. Въпреки нелекия си живот, заспивах щастлива и с очакване отново да сънувам онова красиво място. С годините замъкът спря да ми се явява на сън. Но споменът остана. Преплетох моя живот с този на героите и написах една история, която учи, че всеки има шанс за успех, стига да го поиска. Книгата е изумителна смесица от фантазия и реалност.
Тридесетгодишната американка Анджелика получава съобщение от непознат за авантюристично пътуване. След кратко колебание все пак приема. В самолета се запознава с чаровен французин на име Анри. Неусетно новият ѝ познат става неин гид и тя се поддава на чара му. Взаимната компания им се услажда, пламва любов и продължават ваканцията заедно. Матера ѝ предлага куп изумителни обстоятелства, които променят живота на младата жена. Двамата влюбени продължават пътешествието към Южна Франция, в компанията на един възрастен господин. В имение, близо до Бордо, тя намира истинската си майка. Оказва се, че има и по-малка сестра. Разбира ужасяващи тайни за своето минало. Възможно ли е Анри да е бил част от предишен неин живот? Възможно ли е този мъж да е имал такова огромно влияние върху цялата ѝ фамилия, та то да продължава и до днес. Всички, освен един член на семейството полагат огромни усилия, за да поправят обтегнатите до крайност отношения. Анджи е напълно решена да разкрие тайните, макар да не е подготвена да застане очи в очи с действителност, която ѝ се струва абсолютно нереална.
Историята дава възможност да се замислим, дали се чувстваме щастливи там където сме сега и не е ли време да полетим отново. Кой не би допуснал малко нереалност в живота си? Кажете, кой не би открехнал вратата си за щастието?