Лейди Олга О'Брет

         Като дете мечтаех да стана писателка. Но мечтата нерешително започна да отстъпва пред атаките на възрастните, които често ми даваха наставления каква да бъда и накрая се скри, предвидливо чакаща по-добри времена. Опитах се да поправя донякъде своята грешка. Така журналистиката ме съпътстваше цели 18 години. Но не беше същото. Понякога написаното от мен бе поправяно, но не за да бъде по-добро или по-правилно, а за да угоди на чужди интереси или да заглади някое „настръхнало“ его. Моят бунтарски дух се противеше. В един момент си спомних мой често повтарящ се детски сън. Малко по малко той отново започна да се бори за място в тревожните ми нощи. Обещах си, че този път няма да позволя да бъде прогонен. Така се роди първата ми книга „Зимнина от спомени“. Силното ми чувство за самоирония даде възможност много скоро след нея да напиша „На баба ти хвърчилото“. Последваха двата романа „Здравей, мое вчерашно утре“ и „Една почти банална история“, които са първите две части от трилогия. Скоро и третата част ще види бял свят.